Апелативен съд – Бургас потвърди наказание от три години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 00 лева на подсъдим, признат за виновен за притежание на прекурсори, материали и съоръжения за производство на метамфетамин с цел разпространение.

Въззивната инстанция не уважи жалбата на Нейко Д. и потвърди присъдата му за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2, вр. изр.1, предл.4 от НК.

На 03.07.2021 г. в дома си  в с. Ново Паничарево, общ. Приморско, без надлежно разрешително, Нейко Д. държал прекурсори: червен фосфор с нетно тегло 12,230 гр., с наличие на метамфетамин в количество 0,10%; солна киселина с нето тегло 0,0095 литра (или 9,951 гр.) с наличие на метамфетамин в количество 1,60 %; червен фосфор с нето тегло 7,120 гр., с наличие на метамфетамин в следови количества; червен фосфор с нето тегло 10,208 гр. с наличие на метамфетамин в следови количества; червен фосфор с нето тегло 28,037 гр. с наличие на метамфетамин в следови количества; солна киселина с нето тегло – 1,500 литра (или 1 673,890 гр.); толуен и ацетон  с нето тегло – 1,300 литра (или 1098,410 гр.); солна киселина с нето тегло 0,130 литра (или 130,410 гр.) с наличие на метамфетамин в следови количества; материали - 44,060 гр. йод; съоръжения - котлон и спринцовка.

Една част от доказателствата за извършваната криминална дейност са открити в банята, в тайник над окачения таван, по време на извършено процесуално-следствено действие „претърсване и изземване“.

 За да постанови своя съдебен акт въззивният състав е обсъдил доводите в жалбата, пледоариите на страните и съгласно правомощията си е извършил проверка на обжалваната присъда и е направил собствен обективен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства. 

Според апелативните съдии подсъдимият е държал в дома си, в който живеел посочените прекурсори, материали и съоръжения, с цел производство и разпространение на високорисково наркотично вещество. Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на окръжния съд, че от субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият ясно е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Обстоятелството, че в част от откритите в дома на подсъдимия прекурсори са намерени следови количества метамфетамин доказва, че същите са били използвани именно за производството на това високорисково наркотично вещество, което не се и оспорва, а напротив – признава се от подсъдимия.

Твърдението на защитата, че наркотикът се произвежда само и единствено за лична употреба, се опровергава от кредитираните от съда показания на  трима свидетели, от които става ясно, че подсъдимият е разпространявал като е продавал на тези свидетели произведения от него метамфетамин. Твърдението се опровергава и от количеството намерени прекурсори и материали, разглеждани от експерта по химическата експертиза като остатък от приключил „производствен“ процес.

По отношение на наложените наказания въззивният съд е посочил в акта си, че са отчетени всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Взети са предвид предходните осъждания на подсъдимия за извършени различни по вид престъпления, включително за притежание на наркотични вещества, както и за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Тези осъждания свидетелстват за утвърдени престъпни навици и водят до извод, че наложените наказания, включително и тези свързани с наркотици, не са оказали своя възпитателен, поправителен и възпиращ ефект.

Извършеното престъпление не се отличава с по-висока от обичайната за неговия вид степен на обществена опасност както поради не особено голямото количество прекурсори и материали, открити в дома на подсъдимия, но и с оглед липсата на настъпили общественоопасни последици от престъплението, доколкото не е бил установен наличен, произведен метамфетамин, готов за разпространение.

Въззивния съд е намерил, че така определените в установения в закона минимум наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ са напълно достатъчни за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция и липсва основание за тяхната промяна.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Р България в 15-дневен срок.