Бургаският апелативен съд отмени определение на Окръжен съд - Бургас, с което е взета мярка „парична гаранция“ на обвиняем за държане на наркотици с цел разпространение и му  наложи „домашен арест“.

Красимир П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК за това, че на 19.02.2023г., на КПП - Кошарица, община Несебър, в лек автомобил „Нисан-Микра“, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещества  общо общо 526,078 грама коноп, на стойност 3 156,47 лева

 Първоинстанционният съд е взел спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8000 лв., която е протестирана от прокурор пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание държавният обвинител пледира за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което спрямо обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „домашен арест“, с каквото искане е бил сезиран първостепенният съд.

Защитата изтъкна, че проявеното от обвиняемия при задържането му поведение, насочено към осуетяване на проверката, е плод на негова емоционална реакция. Посочи, че не е налице риск обвиняемият да се укрие или да демонстрира престъпно поведение. Моли за потвърждаване на акта на първата инстанция.

Обвиняемият каза пред съда, че първоначалната му реакция да избяга е била неадекватна, изрази съжаление и заяви, че няма намерение да се укрива.

Според апелативните съдии правилна е оценката на първоинстанционния съд, че доказателствените материали по делото позволяват изграждането на разумно предположение за евентуална ангажираност на обвиняемия в престъпната дейност, предмет на разследване.

Въззивният състав посочва в определението си, че изцяло споделя и заключението, направено относно наличието на достатъчно обективни данни по делото, свидетелстващи за реален риск от укриване на обвиняемия, обосноваващи прилагането на по-строги процесуални ограничения.

Според въззивния съд обаче този риск не може да бъде преодолян посредством налагане на мярка за неотклонение „парична гаранция“, каквато в действителност е определил окръжният съд.

„Този извод съдът прави, основавайки се не само на особеностите и тежестта на деянието, предмет на обвинението, но и на основата на сведенията, представени от свидетелите по делото, разкриващи съзнателен опит на обвиняемия да възпрепятства извършваната му проверка, както и предприето бягство на последния от местопрестъплението, осуетяването на което се дължи единствено на бързия и професионален подход на полицейския служител, реализирал задържането му“, отбелязват апелативните съдии.

Съдът посочва, че данните за професионалната дейност на обвиняемия – служител на Министерство на правосъдието, са още един показател за високата степен на обществена опасност на разследваното деяние.

Въззивният състав без да пренебрегва данните от справката за съдимост, свидетелстващи за чисто съдебно минало на обвиняемия, прие, че определената мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е с характер и тежест да осуети опасността от укриването му, както и риска от неправомерно поведение.

Съдът е намерил, че като адекватна и съответна на целите по чл.57 от НПК следва да бъде преценена мярката за неотклонение „домашен арест“, контролирана посредством електронно наблюдение.

Въззивният състав е солидарен с отбелязаното от първата инстанция обстоятелство, че съдът не разполага с правомощието да наложи на обвиняемия по-тежка мярка за неотклонение от тази, поискана от прокурора.  Поради това и произнасянето би могло да се осъществи само в рамките на направеното от прокурора искане, каквото  в случая е такова по реда на чл.62, ал.2 вр. чл. 64 ал.1 от НПК.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно и не подлежи на обжалване.