Бургаският апелативен съд потвърди присъда на Окръжен съд – Ямбол, с която подсъдимият Йовчо С. е признат за виновен и осъден на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.1-во и т.6, пр.2-ро и 3-то, вр.чл.115 от НК и чл.54 от НК на „доживотен затвор“ за убийството на бременната Мария Х.

Тежкото престъпление е извършено на 12.08.2021 година в с. Недялско, общ. Стралджа, област Ямбол. Подсъдимият умишлено умъртвил 17-годишното бременно момиче, негова доведена дъщеря, чрез удушаване, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост. Съдът е постановил присъдата да се бъде изтърпяна при първоначален „специален“ режим. Подсъдимият Йовчо С. е осъден да заплати на семейството на починала Мария Х. общо 270 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 

Първоинстанционната присъда е обжалвана пред въззивната инстанция от упълномощения защитник на подсъдимия. В съдебно заседание пред апелативния съд защитата е изложила твърдения, че липсват преки доказателства за авторството на инкриминираното деяние, направено е искане за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Представителят на Апелативна прокуратура е заявил становище за неоснователност на жалбата и е пледирал за потвърждаване на наказанието, като обективно обусловено и справедливо. В личната си защита пред съда подсъдимият Йовчо С. е изтъкнал, че не е извършил деянието, за което е обвинен и е претендирал за провеждането на ново разследване, с оглед разкриване автора на престъплението и лицата, които са го набедили.

След цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, обсъждане доводите на страните и подробен анализ на събраните по делото доказателства Апелативен съд – Бургас е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна.

При проведеното пред въззивния съд съдебно следствие е бил извършен разпит на посочен от защитата свидетел, изслушани са били и обясненията на подсъдимия, включително по повод предявените му веществени доказателства по делото, приети са били и нови писмени доказателства. Апелативните съдии са приели, че тези информационни източници убедително препотвърждават констатациите, направени от първата инстанция по отношение на важните за процеса факти и обстоятелства.

Основавайки се на доказателствената наличност, въззивният съд е приел, че по категоричен и несъмнен начин е доказано, че подсъдимият е автор на деянието.

В акта си апелативните съдии са обсъдили твърденията на защитата, че първоинстанционната присъда почива на предположения, тъй като по делото липсват преки доказателства, а наличните косвени такива не удовлетворяват критерия на чл. 303, ал. 2 НПК и са ги намерили за неоснователни.

Въззивният състав е посочил, че дейността на съда по събиране на доказателствата по делото е била затруднена от липсата на преки първични доказателства относно главния факт в процеса - участието на подсъдимия в инкриминираното деяние.

„Отсъствието на преки доказателства обаче не е довело до осъждането му на база предположение, тъй като съпричастността му към извършеното убийство се явява доказана на основата на наличните по делото косвени доказателства, формиращи единна и неделима верига, при наличието на която друг извод за авторството, извън изведения такъв - че подсъдимият Йовчо С. е автор на деянието, не може да бъде направен“, е категоричният извод на апелативния съд.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието. Механизмът на причиняване на уврежданията по тялото на пострадалата и използваните от него средства ясно показват, че същият не само е предвиждал общественоопасните последици, но и е искал тяхното настъпване.

„Нещо повече, реализираните в последователност действия от подсъдимия и техния характер показват, че той не просто е искал да убие пострадалата, а да й причини страдание. Същият е имал съзнанието, че действа с особена жестокост, както и че умъртвява пострадалото лице по особено мъчителен начин, т. е. квалифициращите признаци на деянието са обхванати от умисъла на дееца. Умъртвявайки жертвата-доведената си дъщеря подсъдимият е бил наясно и с това, че момичето е бременно“, пише в акта на въззивната инстанция.

Съдът е намерил за правилна преценката на окръжните съдии, че поведението на подсъдимия, обхващащо от една страна начина и използваните средства за нанасяне удари по тялото на пострадалата и от друга – субективното му отношение към нея, разкриват проява на особена жестокост.

Отчетено е и поведението на подсъдимия след престъплението, разкриващо хладнокръвие и овладяност на реакциите му – увиване на тялото на мъртвото момиче в чаршафа от спалнята, изнасянето му от къщата и захвърлянето му в изоставен кладенец на съседен двор. Посочените действия ясно показват, че след деянието подсъдимият е демонстрирал спокойствие, опитвайки се да заличи следите от престъплението и да осуети неговото разкриване, се казва в решението на въззивния съд.

Апелативните съдии са солидарни с извода, че изключителната тежест на извършеното от подсъдимия  престъпление по чл.116 от НК обуславя налагането на едно от най-тежките по вид наказания – „доживотен затвор“.

Така определеното наказание се явява съответно и на личната обществена опасност на дееца, която е изключително висока.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Р България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.