Български гражданин, издирван в Германия за измама, ще остане  под домашен арест до произнасянето на съда по искане за допускане на Европейската заповед за арест и предаването му немските власти.

С определение от днес Апелативен съд – Бургас отмени мярката за неотклонение “задържане под стража“, взета спрямо Иван П. от Окръжен съд – Бургас и постанови втората по степен на тежест мярка за процесуална принуда „домашен арест“.

В Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена от Районен съд в гр. Бамберг, се иска предаване на българския гражданин на германските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване, образувано за деяние - "измама, извършена от организирана престъпна група при упражняване на стопанска дейност, в условията на реална съвкупност от тринадесет отделни деяния“, наказуемо с максимален срок от 15 години лишаване от свобода по НК на ФРГ. Посочени са обстоятелства, при които са извършени престъпленията, включително личното участие на исканото лице, работещо като „задържащ агент на привлечени клиенти в колцентър“, броя на реализираните с реализираните с негово съдействие 13 вноски на обща стойност 121 492,28 EUR и опит за осъществяване на две вноски на стойност 50 000 EUR.

По форма и съдържание Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на българския Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест.

Целта на определената в това производството мярка за неотклонение е да се осигури участието на лицето в производството по ЕЗА.

Според въззивния състав единствено високата конкретна тежест на разследваното престъпление, която би могла да се яви мотив за отклоняване от производството по ЕЗА, не е достатъчна за прилагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тази мярка съдът счита за несъобразена с личността на  исканото лице. То е с чисто съдебно минало, липсват данни за други противообществени прояви, което го характеризира като личност с ниска степен на обществена опасност. Има трайно местопребиваване в страната и града, където е установен. Липсват и данни да се е укривал, знаейки за воденото във ФРГ наказателно производство и екстрадиционни производства срещу негови колеги. Бил установен и задържан на същата дата, на която са получени материалите от специализираното оперативно звено в Дирекция "Международно оперативно полицейско сътрудничество" на МВР.

Втората инстанция е преценила, че към настоящия момент напълно достатъчна за удовлетворяване на целите на екстрадиционното производство, би била мярка за неотклонение „домашен арест“ при ефективно приложено електронно наблюдение.

Тази мярка, която макар и с по – нисък ограничителен интензитет, в достатъчна степен ще му попречи да се укрие, без това да създаде процесуални пречки за нормалното протичане на производството по ЕЗА, като се гарантира обществения интерес.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.