Тричленен състав на Бургаския апелативен съд потвърди определение, с което на Стефан Д. е взета първоначална мярка за неотклонение “задържане под стража“.

Стефан Д. е привлечен като обвиняем за това, че на 28.08.2023 г. в село Прилеп, община Сунгурларе, чрез нанасяне на удар с нож в областта на левия прасец, умишлено умъртвил Р. Т. от гр. Аксаково.  До убийството се стига след саморазправа на обвиняемия и други две лица с пострадалия Р. Т - водач на товарен автомобил марка „Скания“, който  на същата дата около 15:23 ч. на улица в селото, движейки се с несъобразена скорост предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на малолетния Д. Х. , внук на Стефан Д.

 Първата инстанция, с определение от 31.08.2023 г., е наложила постоянен арест на обвиняемото лице.  

Неговият защитник обжалва мярката за процесуална принуда пред въззивния състав. Моли съда за отмяна на съдебния акт и вземане на по-лека мярка, като сочи, че няма опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление. Представителят на Апелативна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна, а съдебния акт – за правилен и законосъобразен.  Стефан Д. заявява и пред въззивната инстанция, че не е целял смъртта на водача, а е искал само да го нарани.

Апелативният съд счита, че на този първоначален етап от разследването събраните доказателства съдържат достатъчно данни за извършени от обвиняемия умишлени физически действия, от които е последвала смъртта на пострадалия Р. Т.

Повдигнатото обвинение е за престъпление по чл.115 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от от десет до двадесет години.

Това наказание въззивният състав намира за реална причина, която може да мотивира у обвиняемото лице желание да се отклони от правосъдие. Независимо дали е настъпила реабилитация, съдебното минало на обвиняемия съдържа данни за извършени от него противоправни прояви в миналото, които го характеризират отрицателно и са индиция за опасност от извършване на престъпление, посочват апелативните съдии.

Съдът намира мярката „задържане под стража“ към настоящия начален етап на разследването за адекватна на целите по чл.57 от НПК и най-подходяща  за обвиняемия. В хода на разследването и според събраните доказателства тази мярка подлежи на преоценка.

Определението на Апелативен съд –  Бургас е окончателно.