Бургаският апелативен съд потвърди мерките за неотклонение на три лица, обвинени за участие в престъпно сдружение за извършване на престъпления, свързани с трафик и продажба на незаконно придобити автомобили.

Стефан А., Христо Ж. и Димитър Т. са привлечени като обвиняеми за това, че в периода от неустановена дата /през месец март 2019 г./ до 26.05.2023 г., на територията на Република България, обл. Бургас, се сговорили помежду си и с Хасан О. и Пламен И. да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 215, ал. 1 и по чл.345а, ал. 1 от НК/ и чрез които се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК.

Според държавното обвинение лицата се занимавали с изкупуване на автомобили - предмет на престъпления, на които впоследствие се променят идентификационните номера и се изготвят неистински документи за собственост на същите, като чрез подставени трети лица се представят като нов внос и се регистрират в различните сектори на „Пътна полиция“ в страната.

Производството пред въззивния съд е образувано по протест на окръжен прокурор срещу взетите мерки за процесуална принуда – „домашен арест“ за Стефан А., и Христо Ж. и „парична гаранция“ за Димитър Т.

В съдебно заседание пред Апелативен съд – Бургас представителят на Апелативна прокуратура не поддържа, но и не оттегля протеста. Защитата пледира за потвърждаване мерките за неотклонение. Тримата обвиняеми молят съда да потвърди определението на първата инстанция.

След запознаване с материалите по делото, обсъждане на доказателствата и проверка на определението на първостепенния съд,  въззивният състав  направи извод, че протестът е неоснователен.

Според втората инстанция  събраните до момента доказателствени източници, които са в голям обем, включващ разпити на много свидетели, протоколи за претърсване и изземване на веществени доказателства и документи, са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на обосновано предположение, че  обвиняемите може да са съпричастни към престъплението, за което са привлечени.

Апелативните съдии считат за правилна преценката на оръжния съд, спрямо обвиняемите Стефан А., Христо Ж. да се вземат мерки за неотклонение „домашен арест“ в съчетание с електронно устройство за наблюдение.

Съдът подчертава в определението си, че постановената мярка за процесуална принуда домашен арест не означава освобождаване на обвиняемите, а неизпълнението й има за последица вземането на по-тежката мярка – задържане под стража, което е допълнителна гаранция за елиминиране на опасността от укриване или извършване на престъпление.

Въззивният състав приема за законосъобразна постановената мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. за обвиняемия Димитър Т. с оглед по-малката степен на вероятно негово участие в разследваното престъпно сдружение и липсата на опасност да се укрие или да извърши престъпление.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно и не подлежи на обжалване.