Бургаският апелативен съд потвърди присъда на Окръжен съд – Сливен, с която подсъдимият Иван Г. е признат за виновен в умишленото убийство на С. С., като деянието е извършено с предумисъл, и е осъден на 20 години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.  Престъплението е извършено на 20 юли 2020 г. в землището на село Панаретовци, община Сливен.

Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата и място е придобил и до 07.08.2020 г. в село Панаретовци държал огнестрелно оръжие - сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, като оригиналната му цев е подменена с бойна /нарезна цев/, без да е имал за това надлежно разрешение.

След осъществена цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивният състав направи заключението, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на акта на Окръжен съд – Сливен не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Според двете съдебни инстанции мотивите за престъплението са свързани със споровете и конфликтите между подсъдимия и пострадалия, последвали след продажбата на обощната градина, собственост на Иван Г., на пострадалия Стоян С., финансовите затруднения, които имал подсъдимия още от 2017 г., и допълнително появилите се финансови проблеми заради предстоящите санкции от ДФ „Земеделие“.

В пълно съответствие с наличния по делото доказателствен материал, в това число и с дадените във въззивното съдебно следствие обяснения на подсъдимия, съдът приема, че Иван Г. с активното си поведение, реализирано чрез произвеждането на два етапа на общо девет изстрела с огнестрелно оръжие - сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен, е причинил на пострадалия общо девет огнестрелни наранявания, като настъпването на смъртта е било неизбежно.

Безспорно е установено по делото наличие на умисъл у подсъдимия. Втората инстанция намира и за законосъобразен изводът на първостепенния съд, че подсъдимият е извършил убийството предумишлено, тъй като в хода на съдебното производства са безспорно установени квалифициращите признаци на предумисъла - решението е взето предварително, в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние и при обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършване на престъплението.

Последвалото след убийството поведение на подсъдимия, насочено към скриване трупа на жертвата и заличаване следите на авторството си, също е в подкрепа на извода за наличието на предумисъл, коментират апелативните съдии в акта си.

Относно вида и размера на наложеното наказание въззивната инстанция преценя че, както исканията на поверениците на частните обвинители за налагане на по-тежкото наказание „доживотен затвор“, така и искането на защитниците на подсъдимия за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ са неоснователни.

Според апелативния съд наложеното наказание напълно съответства на вида и интензитета на престъпното посегателство, на причинения съставомерен резултат, на реализирания с деянието квалифициращ признак и на високата обществена опасност на личността на подсъдимия.

Наред с това, то ще допринесе за постигане на всички цели на наказателната репресия и най-вече на личната превенция – да се обезпечи поправяне, превъзпитание и предупреждение на подсъдимия.

Наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години ще способства за постигане и на генералната превенция чрез предупредително и възпитателно въздействие спрямо другите членове на обществото в насока спазване на законите и въздържане от престъпни прояви.

Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните.