Бургаският апелативен съд потвърди присъда на Окръжен съд – Варна от 18.10.2019 година, с която подсъдимите В. М. и К. К. са признати за невиновни и всеки от тях е оправдан по обвинение за престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 във вр. с ал.2, т.3 пр.2 и пр. 3 и т.4 във вр. с ал.1 от НК.

Производството пред Бургаския апелативен съд е трето поред пред въззивна инстанция. Образувано по протест на ОП – Варна и жалба от частния обвинител и граждански ищец А. М. срещу присъдата на ОС – Варна. С нея подсъдимите В. М. и К. К. са признати за невиновни и оправдани за това, че за времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. с цел да принудят - А. М. да поеме имуществено задължение - да им заплаща сума в размер на 10 000 лева на месец, го заплашили с разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица“ в гр. Варна и със създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведението, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България“ ООД, извършено е от две лица и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева.

С присъдата на ОС – Варна е отхвърлен предявения от А. М. граждански иск солидарно срещу подсъдимите за сумата от 40 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди както и предявения от него, като управител и представляващ „Ред хот България“ ООД граждански иск за сумата от 14 838,37 лева.

Съобразно указанията в последното отменително решение на ВКС, тричленният състав на Апелативен съд – Бургас проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което е проведен повторен разпит на свидетел, събрани са писмени доказателства. Направеният от въззивния съд анализ на всички събрани по делото доказателствени източници е наложил извода, че първоинстанционната присъда е обоснована.

В решението е отбелязано, че допуснатите противоречия и неясноти между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт не могат да бъдат отстранени пред настоящата съдебна инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 335 ал.4 от НПК. Единствено първоинстанционният съд в разпоредително заседание разполага с правомощие да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, при наличие на подобни констатации. Единствена възможност за въззивния съд е да реши делото по същество при съобразяване на текущите рамки на обвинението и указанията на ВКС.

При цялостната проверка на присъдата, въззивната инстанция не е установила твърдените в протеста и въззивната жалба пороци, въз основа на които се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени по предявените им обвинения, както и да бъде уважен гражданския иск за неимуществени вреди. По тези съображения съдът е приел, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

След постановяване на решението си въззивният състав е отменил с определение и наложените на В. М. и К. К. мерки за неотклонение.

Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Р България.