Въззивната инстанция потвърди ефективно наказание от 15 години за опит за умишлено убийство след имотен спор
Наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“ потвърди Апелативен съд – Бургас за П. В., направил опит умишлено да умъртви мъж, купил чрез публична продажба ипотекиран имот на баща му.
Престъплението е извършено на 5 април 2022 г. на улица „Трайко Китанчев“ в гр. Бургас пред имота, предмет на публичната продан. Преди това пострадал и подсъдим са имали спорове относно продажбата на апартамента, водени са разговори за откупуването му, но в крайна сметка купувачът поискал да бъде въведен във владение от страна на ЧСИ въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. В деня след приключване на въвода, подсъдимият нападнал купувача З. Д. и му нанесъл удари с метална тръба първоначално в главата, причинявайки му черепно-мозъчна травма, а в последствие и по краката и тялото.
Деянието е извършено предумишлено и същото е останало недовършено по независещи от дееца причини. Престъплението е квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Наложеното ефективно наказание от 15 години съдът е определил да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец З. Д. обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди в размер на 50 000 лева ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Делото през въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия. Тезата на неговия защитник е, че авторството на деянието не е доказано и е направено искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Държавното обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен и обоснован.
Според въззивната инстанция при постановяване на присъдата не са допуснати такива процесуални нарушения, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдебният състав извърши внимателна преценка на събраните доказателства и не намери основания за промяна на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Апелативните съдии приемат за безспорно установен факт, че подсъдимият е извършил престъплението, на база както на свидетелски показания, така и на заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска, комплексна съдебномедицинска, лицево-идентификационна и психолого-психиатрична експертизи. Подсъдимият обективно е извършил всичко необходимо за причиняване смъртта на пострадалия, която обаче не е настъпила поради оказаната спешна медицинска помощ и правилното лечение. Деянието е извършено предумишлено и при наличие на „алтернативен“ пряк умисъл за причиняването на телесна повреда или смърт. П. В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Наказанието от 15 години „лишаване от свобода“ е съответно на тежестта на извършеното деяние и личната обществена опасност на подсъдимия, посочват апелативните съдии. Присъденото на гражданския ищец З. Д. обезщетение въззивният съд намира за справедливо.
Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на обжалване и протест пред ВКС.