Бургаските апелативни съдии потвърдиха законността на задържането на обвиняем за грабеж на норвежки гражданин, придружен със средна телесна повреда. Въззивната инстанция не уважи жалбата на защитата срещу определението на окръжния съд, с което е било оставено без уважение искането за по-лека мярка за процесуална принуда.

Х. М. е привлечен като обвиняем за това, че на 30 юни 2024 г. около 06:25 ч. в комплекс „Слънчев бряг“, в близост до бар „Мистик“, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон, калъфче за мобилен телефон, портфейл и сумата от 700 лева, всичко на обща стойност 3355.98 лева, от владението J. B., поданик на Кралство Норвегия, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – ударил пострадалия в лявото рамо с твърд предмет, последван от падане и загуба на съзнание, като грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда – счупване на лява ключица- престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 НК. Обвинението е за „тежко“ престъпление, тъй като за него е предвидено наказание лишаване от пет до петнадесет години.

Преценявайки всички обстоятелства, свързани с контрола на мярката за неотклонение, въззивният състав посочва в определението си, че не е разколебано обоснованото подозрение, каквото е твърдението на неговия защитник, за участието на Х. М. в деянието, за което е обвинен, и за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

Съдът споделя становището, че от данните по делото не следва извод за реална опасност от укриване на обвиняемия, но в случая продължава да съществува реална опасност от извършване на престъпление от негова страна, ако по отношение на същия не действа най-тежката мярка за неотклонение. С оглед данните за наличие на предходна престъпна деятелност на последния, съдът счита, че опасността от извършване на престъпление, на настоящия етап от разследването все още е реална.

Към момента продължителността на задържане на Х. М. е малко над четири месеца и половина и все още е в рамките на „разумен срок“ съгласно чл. 5, § 3 от Европейската конвенция за правата на човека, отбелязват апелативните съдии.

Въззивният съд е намерил, че към момента са налице достатъчно обстоятелства, които да оправдаят продължаване задържането на обвиняемото лице и е потвърдил определението на първата инстанция.

Постановеният съдебен акт е окончателен.