Апелативен съд – Бургас потвърди мярка за неотклонение “задържане под стража“ спрямо Т. Д., привлечен като обвиняем за държане и разпространение на високорискови наркотични вещества в особено големи размери.

Според държавното обвинение, на 15.07.2025 г. в гр. София, без надлежно разрешително, Т. Д. държал около 380 кг. коноп /марихуана, разпределени в 380 бр. пакета, които разпространил, като ги предал на други две лица. На 01.08.2025г. в жилище в с.Лозенец, общ.Царево и в жилище в гр.София, в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, около 1,500 килограма кокаин.

Първоначалната мярка за неотклонение “задържане под стража“ е взета от Окръжен съд – Сливен. Обвиняемият обжалва определението пред въззивната инстанция с искане за по-лека мярка за процесуална принуда. Неговият защитник оспорва обоснованото предположение клиентът му да е свързан с престъплението. Пред съдебния състав обвиняемият декларира, че няма да се укрива, а ще съдейства на разследването. Прокурорът пледира за потвърждаване определението на първоинстанционния съд.

Въззивната инстанция намира, че са налице основанията за задържане и че мярката за неотклонение взета от Окръжен съд – Сливен е правилна и законосъобразна. Престъпленията, за които е привлечен обвиняемия се наказват с лишаване от свобода. За първото, с правна квалификация по чл.354а ал.2 изр.2 предл. последно вр.ал.1 изр.1 алт.1 предл.4 и 5 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 лева до 100 000 лева, а за второто,  по чл.354а ал.1 изр.1 алт.1 предл.4 вр.чл.26 ал.1 от НК,  наказанието е  лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 5 000 лева до 20 000 лева.

От събраните до този момент доказателства може да се направи обосновано предположение за възможността Т. Д. да е извършил престъпленията, в които е обвинен. Съдът се позовава  на данните, съдържащи се в протоколите за претърсване и изземване на вещи от автомобил, складово помещение в гр. Ямбол, протоколите за претърсване и изземване в жилища в с.Лозенец и гр.София, от показанията на свидетелите, протоколи от разпознаване и от изготвените експертизи.

Налице е и реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Тя извежда от тежестта на извършеното престъпление, от механизма и начина на извършване на всяко деяние, както от естеството на намерените и иззети наркотични вещества. В делото има данни за предишна съдимост на Т. Д. извън страната, за престъпление свързано с държане на наркотични вещества.

Преценката на въззивния състав е, че на този етап от разследването, най- адекватната мярка за неотклонение се явява  „задържане под стража“ и с оглед тежкото умишлено престъпление, което е с висока степен на обществена опасност, обстоятелство което се отразява на степента на обществената опасност на самото обвиняемо лице.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.