Бургаският апелативен съд потвърди ефективна присъда за мъж, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество и прекурсори за неговото производство.

Ю. А. е признат за виновен  от Окръжен съд – Бургас в това, че на 12.10.2021 год. в дома си - къща на ул.„Преображенска“ в гр. Бургас, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещества – метамфетамин, с общо тегло 7,563 гр. на стойност 189,08 лв. и за това, че без надлежно разрешително, държал прекурсори, материали и съоръжения за производството на наркотичното вещество, с цел разпространение. На подсъдимия е наложено едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за двете отделни престъпления- по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК и по чл. 354а, ал, 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК , а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на 20 000 лева, което да изтърпява при първоначален „строг“ режим. 

Присъдата е обжалвана пред Апелативен съд – Бургас от подсъдимия и неговия защитник с искане за отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание представителят на държавното обвинение  пледира също за отмяна и връщане на делото поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В постановения съдебен акт апелативните съдии отговарят обстойно на възраженията на страните. Въззивният състав е констатирал, че не са допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановената от нея присъда и връщане на делото за ново разглеждане, в каквато насока са отправените искания.

Втората инстанция намира за правилни изводите на Окръжен съд – Бургас относно доказването на обвинението, че именно подсъдимият е „държал“ инкриминираните вещества, прекурсори, материали и съоръжения за производството на наркотици и няма никакво основание за съмнение, че авторството на деянията принадлежи на Ю. А. 

Съдът подчертава в мотивите си, че подсъдимият е бил напълно наясно с незаконния характер на държането на метамфетамин. Неговата възраст, образование, житейски опит и съдебно минало сочат, че той е разбирал както забраната, така и необходимостта от специално разрешително, което не е притежавал. Действията му отразяват съзнателно отношение към общественоопасния характер на деянието и желанието последиците от него да настъпят. Поради това правилно първата инстанция е приела, че той е действал с пряк умисъл.

Въззивният състав намира определеното общо най-тежко наказание от три години „лишаване от свобода“ с присъединената към него „глоба“ от 20 000 лева за справедлива и адекватна санкция на извършеното от подсъдимия.

Решението на Бургаския апелативен съд подлежи на обжалване или протестиране пред Върховния касационен съд на Република България.