Бургаският апелативен съд потвърди задържането на румънски гражданин, привлечен в качеството на обвиняем за престъпление против митническия режим на Р България.

В. С. заедно с друг румънски гражданин  - Д. Г. са обвинени за това, че на 11.05.2026г., през ГКПП - Лесово с лек автомобил „Ауди“, модел „Q 5“, действайки в съучастие, като съизвършители са пренесли през границата на страната ни от Р Турция в Р България, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери, както и акцизни стоки без бандерол на обща стойност 418 980,69 евро.

 Окръжният съд в гр. Ямбол е взел спрямо двамата мярка за неотклонение “задържане под стража“, която е обжалвана пред въззивната инстанция само от В.С.

Контрабандната стока е открита при проверка на автомобила на ГКПП - Лесово от митническите служители, които са установили изработен „тайник“ на мястото на въздушната възглавница, който се отваря с дистанционно управление. В него са намерени укрити накити от жълт метал. На задната страна на предните седалки също са изработени „тайници“, в които се намирали цигари без бандерол. В автомобила са били  дистанционните, отварящи изработените „тайници“.

Откритите златни изделия са с общо нето тегло 3020,80 грама на обща стойност 418796.00 евро, а акцизните стоки без бандерол - цигари са общо 50 кутии, на обща стойност 184,69 евро.

Повдигнатото обвинение е по чл.242, ал.1, б."д", вр.чл.20, ал.2 от НК, за което се предвиждат две кумулативни наказания- лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 10 225,83евро до 51 129,19 евро. 

Според въззивният съдебен състав, при общ и първоначален преглед на събрания до момента доказателствен материал по делото, за целите на това производство, може да се направи  обосновано предположение за евентуална възможност обвиняемия В. С. да е извършил престъплението, за което е обвинен. Втората инстанция отчита и дадените от него обяснения, че лично е поставил златните накити в автомобила, а цигарите са били закупени от безмитен магазин в Р Турция.

Съдът  споделя извода на първата инстанция, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, ако спрямо него бъде определена по-лека мярка за неотклонение.  Той е гражданин на Р Румъния, с постоянен адрес извън пределите на Р България. По делото не се установяват данни за трайна семейна, трудова, имуществена или социална връзка с територията на страната ни.

Този извод не се променя и от представения пред въззивната инстанция договор за наем на апартамент в гр. Елхово, на който евентуално обвиняемият да търпи мярка за неотклонение „домашен арест“. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да неутрализира установената опасност от укриване, посочват апелативните съдии. Предвиденото наказание за престъплението обективно завишава риска той да опита да се отклони от наказателното преследване.

Опасността от укриване и опасността от извършване на престъпление съдът счита за реални и обективно обусловени и допълва в определението си, че по-лека мярка за неотклонение не би била достатъчна да обезпечи участието на обвиняемия В. С. в предстоящото наказателно производство.

Постановеният съдебен акт на Апелативен съд – Бургас е окончателен.