Бургаският апелативен съд не уважи жалбата на водача, причинил катастрофата със загинали две деца и мъж на АМ „Тракия“, и потвърди взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На 24 юни 2026 г. около 12.48 часа на АМ Тракия, км.290+500м, преди пътен възел „Зимница, при управление на тежкотоварна композиция в състав от влекач и полуремарке, Е. Д. загубил контрол над превозното средство, напуснал платното си за движение в посока гр.София, преминал през мантинелата, навлязъл в насрещното платно, вследствие на което се блъснал в лек автомобил „Тойота Версо“ и по непредпазливост причинил смъртта на три лица – мъж на 43 години и две деца на 9 години, както и телесни повреди на още две лица.

Водачът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б ”б” вр.ал.1, б ”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от петнадесет до двадесет години.

Въззивният състав приема извода на контролираната инстанция, че от събраните до момента доказателства по досъдебното производство може да се направи обосновано предположение, обвиняемият да е извършил деянието и че налице реална опасност да се укрие, ако не бъде задържан.

Опасността от укриване е обусловена от тежестта на предвиденото наказание „лишаване от свобода“, което би могло да е мотив обвиняемият да се опита да избегне понасянето на наказателната репресия. Съдът се позовава и на приложената справка за нарушител-водач, в която се съдържат данни за многократно наказване по административен ред на Е. Д. за извършени нарушения на ЗДвП. Отчетен е и настъпилия тежък съставомерен резултат – три смъртни случая, който значително надхвърля минималния,  предвиден от закона за дадената правна квалификация.

Въззивният съд не намира данни сред събраните доказателства, които да обосноват извод за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.

Съдебният състав посочва, че възражението на защитата за наличие на случайно деяние поради спукване на гума към настоящия момент не е подкрепено от доказателства, тъй като разследването е в начален етап и все още не е извършена автотехническа експертиза.

Безспорно е необремененото съдебно минало и постоянния адрес на обвиняемия, но тези факти не могат да се противопоставят на тежестта на деянието и обстоятелствата, които водят до извод за опасност от укриване.

Взетата мярка за неотклонение към настоящия момент втората инстанция намира за адекватна и  съобразена със закона и доказателствата. Тя подлежи на  преоценка в хода на досъдебното производство и събирането на доказателства по делото.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.